Мълчана нежност

Отпий от залеза ми-
той пред теб кипи
и чашата е леко запотена.
Копнеж и мента,
слънчеви лъчи,
когато вечер 
става ти студено.

Когато устните потръпват
и кърви
на тънка струйка
рана незарасла.
Да преболи,
да спре да се върти
на самотата 
таз вселена тясна.
Наслагват се съмнения ...
И страст...
А делникът 
по кожите ни пише
с мастило черно морни думи.
Храсссс...
трошат се чувствата-
Как трудно тъй се диша.

 Забърках залеза си 
с щипка розмарин
за облачна магия на душата.
Усмивка. Небосвод -
аквамарин.
Наливам в шепи.
Пий!
Апасионато...

Етикети: вселена, залез, кипи, студено, съмнения