Мълчана нежност

четвъртък, 19 ноември 2009 г.

(Без)милостно



















Студено ми е ...
Тази тишина
вали тъй сякаш
сняг е на парцали
и залезът с объркана душа
по чужди стъпки скита,
с лъч ме гали,
преди да се обърне и върви,
там, дето късат
тънки ризи ветровете,
за да оголят
трудно дишащи гърди,
и да повехне в дланите им -
осланено цвете.
Студено ми е.
Винаги така
строи си кули в мен
тъга- кралица
от лед и бездна,
от нищожност и вина,
за да затвори вътре
сянката на птица.
И прокълнат е
и орисан всеки час,
да наранява
нежните ми длани,
когато моля
опрощение за нас -
отцепници.
Последни мохикани.


Етикети: , , , ,

posted by Lady Ge at 23:32

1 Comments:

- Защо замлъкна, мило дете ?
Къде си ?

13 април 2011 г., 13:39  

Публикуване на коментар

<< Home