Мълчана нежност

Студено ми е ...
Тази тишина
вали тъй сякаш
сняг е на парцали
и залезът с объркана душа
по чужди стъпки скита,
с лъч ме гали,
преди да се обърне и върви,
там, дето късат
тънки ризи ветровете,
за да оголят
трудно дишащи гърди,
и да повехне в дланите им -
осланено цвете.
Студено ми е.
Винаги така
строи си кули в мен
тъга- кралица
от лед и бездна,
от нищожност и вина,
за да затвори вътре
сянката на птица.
И прокълнат е
и орисан всеки час,
да наранява
нежните ми длани,
когато моля
опрощение за нас -
отцепници.
Последни мохикани.

Етикети: бездна, кралица, сняг, студено, тишина

Отпий от залеза ми-
той пред теб кипи
и чашата е леко запотена.
Копнеж и мента,
слънчеви лъчи,
когато вечер 
става ти студено.

Когато устните потръпват
и кърви
на тънка струйка
рана незарасла.
Да преболи,
да спре да се върти
на самотата 
таз вселена тясна.
Наслагват се съмнения ...
И страст...
А делникът 
по кожите ни пише
с мастило черно морни думи.
Храсссс...
трошат се чувствата-
Как трудно тъй се диша.

 Забърках залеза си 
с щипка розмарин
за облачна магия на душата.
Усмивка. Небосвод -
аквамарин.
Наливам в шепи.
Пий!
Апасионато...

Етикети: вселена, залез, кипи, студено, съмнения