Мълчана нежност
събота, 16 август 2008 г.
Когато трудно дишаш
Отпий от залеза ми-
той пред теб кипи
и чашата е леко запотена.
Копнеж и мента,
слънчеви лъчи,
когато вечер
става ти студено.
Когато устните потръпват
и кърви
на тънка струйка
рана незарасла.
Да преболи,
да спре да се върти
на самотата
таз вселена тясна.
Наслагват се съмнения ...
И страст...
А делникът
по кожите ни пише
с мастило черно морни думи.
Храсссс...
трошат се чувствата-
Как трудно тъй се диша.
Забърках залеза си
с щипка розмарин
за облачна магия на душата.
Усмивка. Небосвод -
аквамарин.
Наливам в шепи.
Пий!
Апасионато...
posted by Lady Ge at 9:33
4 Comments:
невероятно красиво и тъжно
... много нежно, благодаря!
И аз благодаря, че сте се отбили и споделили написаното тук @}-`-}--- (:
Залезът ти кипи пред очите ми , вътре в очите ми. Истинска ти е рисунката.
:)
Публикуване на коментар
<< Home